Отворено писмо на ХоРа относно разрешението на Луков Марш в София
- Details
- Раздел: Декларации и прессъобщения
- Публикувана Събота, 18 Февруари 2012 09:12
- Автор: Хо Ра
- Посещения: 387
Независимо от възраженията от страна на ХоРа, ЕНАР, Солидарна България, БХК и други граждански организации, в столицата ни за пореден път и с официално разрешение от Столична община ще се проведе неонацисткият Луков марш.
Въпреки заявката на София да стане Европейска столица през 2019 г., днес окончателно стана ясно, че в града ни вече традиционният Луков марш се провежда, или с открита подкрепа от властите (например, присъствието на държавен военен духов оркестър на поне две от шествията), или с пренебрежително свиване на рамене: “няма какво да направим”. Единствената критика идва от гражданските организации, но за съжаление мнозинството столичани се преструва, че не забелязва проблема с маршируващите фашизирани лумпени.
На 15 февруари единият от организаторите, Пламен Димитров (от Български Национален Съюз), си позволи най-нахално да заплаши българската полиция със скинарски безредици, ако шествието се забрани. Обществото ни още преживява травмата от нацистките безредици, провокирани от трагедията в Катуница. Нима ще оставим шепа лумпени да се налагат с агресивната си идеология на всички? Освен заплахите, Пламен Димитров отбеляза, че за разлика от маршируващите нацисти, противниците на нео-нацизма в България не могат да съберат и 30 човека. Острото осъждане на марша и множеството протестни писма сочат към обратното. Присъствието на някаква минимална маса от поддръжници на Луков марш не го прави по-малко неонацистки. Така както и подкрепата и затварянето на очи от голяма част на германския народ, не оправдава извършените от Хитлер престъпления. Въпросът е кога ние, гражданите, ще излезем на улицата в такива моменти, когато въпреки справедливите ни искания за забрана, неонацистите са оставени да шестват необезпокоявани в центъра на нашата столица?
В отговор на натиска за спиране на шествието, Ангел Джамбазки, в ролята си на говорител на Луков марш, произведе едно нелепо твърдение, че генерал Луков не е свързан с идеологията на националсоциализма и фашизма. Всъщност генерал Луков е поддържал тесни връзки с Третия Райх, а СБНЛ (Съюз на българските национални легиони), организацията, която е ръководел, открито са изповядвали идеалите на нацистка Германия (и това е неоспоримо при елементарно вглеждане в историческите извори - вж. тук). Агресивните действия на Ангел Джамбазки, които са широко документирани (например, по време на ЛГБТ шествията в София, както и откритите му призиви за насилие по време на събитията около Катуница, за сриване на ромски квартали и прочие), а също и топлите му връзки с неонацистите (http://stopnazi-bg.org/declarations/85-vmro), трябва още по-ясно да говорят за откритите нео-нацистки и расистки подбуди на организаторите и участниците в Луков Марш.
В днешно време малко публични личности ще заявят открито „Аз съм нео-нацист”. За да се защитим, трябва да се научим да разпознаваме нео-нацизма. Надсловът на конференцията, която съпътства като събитие марша, “Европа на свободните нации, а не диктатура на евробюрократите”, звучи общо и неутрално, но обявената на страницата на организаторите тематика недвусмислено сочи друго – основен фокус на конференцията е: „положението в Европа и белия свят, с акцент върху национализма като единствено спасително решение за европейската цивилизация и бялата раса като цяло“.
Организаторите на Луковмарш обичат да казват, че не са нео-нацисти, а съвсем безобидни „патриоти”. Но нима вече на всички ни не е напълно ясно в какво се изразява на практика идеологията на “родолюбците” с факлите? Последното й проявление се случи на 14.02.2012, когато нашият съгражданин, поет и журналист, Христо Христов, бе жестоко пребит пред дома си от група агресивни скинари с нацистки убеждения (справка тук http://stopnazi-bg.org/declarations/94-2012-02-15-21-25-53). Нападенията и побоищата над роми, ЛГБТ и леви активисти, чужденци и др. от страна на скинари са ежедневие, срещу което сме протестирали неведнъж. Ако не заявим ясно позицията си срещу всякакви проявления на нацизъм и расизъм в страната ни, ние се превръщаме в тихи съучастници на грозните им престъпления.
Фашизираните убеждения на организаторите са очевидни, а дълбоко притеснителен е фактът, че Луков марш е метастазирал на ниво местна власт - Ангел Джамбазки от националистическата формация ВМРО е общински съветник в Столична община. Дали този факт има някаква връзка с многогодишното и днешното толериране на Луков Марш от страна на общината!? Луков Марш ще се проведе за девета поредна година, въпреки че законовата рамка е съвършено ясна: не може да се разпространяват нацистки идеи, символи и пропаганда на публични места. (чл. 12, ал. 2, т. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите и по чл. 162, ал. 1 и ал. 3 от Наказателния кодекс). Още по-тревожното е, че маршът ще се проведе след като общината клекна пред шантажа на неонацистките лумпени за безредици по улиците на столицата. Излиза, че местната власт толерира кресливата агресия, потъпквайки основни демократични ценности.
Докога нашата европейска столица доброволно ще предоставя улиците си на расисти и неонацисти? От нас зависи да защитим града си, достойнството и сигурността на неговите жители. Когато нападнат един, нео-нацистите нападат всички. Да кажем: не на свастиките по улиците ни, не на нацистките факелни шествия в града ни, не на пропагандата на отровни идеологии сред децата ни! Бездействието е равно на съдействие.
Въпреки заявката на София да стане Европейска столица през 2019 г., днес окончателно стана ясно, че в града ни вече традиционният Луков марш се провежда, или с открита подкрепа от властите (например, присъствието на държавен военен духов оркестър на поне две от шествията), или с пренебрежително свиване на рамене: “няма какво да направим”. Единствената критика идва от гражданските организации, но за съжаление мнозинството столичани се преструва, че не забелязва проблема с маршируващите фашизирани лумпени.
На 15 февруари единият от организаторите, Пламен Димитров (от Български Национален Съюз), си позволи най-нахално да заплаши българската полиция със скинарски безредици, ако шествието се забрани. Обществото ни още преживява травмата от нацистките безредици, провокирани от трагедията в Катуница. Нима ще оставим шепа лумпени да се налагат с агресивната си идеология на всички? Освен заплахите, Пламен Димитров отбеляза, че за разлика от маршируващите нацисти, противниците на нео-нацизма в България не могат да съберат и 30 човека. Острото осъждане на марша и множеството протестни писма сочат към обратното. Присъствието на някаква минимална маса от поддръжници на Луков марш не го прави по-малко неонацистки. Така както и подкрепата и затварянето на очи от голяма част на германския народ, не оправдава извършените от Хитлер престъпления. Въпросът е кога ние, гражданите, ще излезем на улицата в такива моменти, когато въпреки справедливите ни искания за забрана, неонацистите са оставени да шестват необезпокоявани в центъра на нашата столица?
В отговор на натиска за спиране на шествието, Ангел Джамбазки, в ролята си на говорител на Луков марш, произведе едно нелепо твърдение, че генерал Луков не е свързан с идеологията на националсоциализма и фашизма. Всъщност генерал Луков е поддържал тесни връзки с Третия Райх, а СБНЛ (Съюз на българските национални легиони), организацията, която е ръководел, открито са изповядвали идеалите на нацистка Германия (и това е неоспоримо при елементарно вглеждане в историческите извори - вж. тук). Агресивните действия на Ангел Джамбазки, които са широко документирани (например, по време на ЛГБТ шествията в София, както и откритите му призиви за насилие по време на събитията около Катуница, за сриване на ромски квартали и прочие), а също и топлите му връзки с неонацистите (http://stopnazi-bg.org/declarations/85-vmro), трябва още по-ясно да говорят за откритите нео-нацистки и расистки подбуди на организаторите и участниците в Луков Марш.
В днешно време малко публични личности ще заявят открито „Аз съм нео-нацист”. За да се защитим, трябва да се научим да разпознаваме нео-нацизма. Надсловът на конференцията, която съпътства като събитие марша, “Европа на свободните нации, а не диктатура на евробюрократите”, звучи общо и неутрално, но обявената на страницата на организаторите тематика недвусмислено сочи друго – основен фокус на конференцията е: „положението в Европа и белия свят, с акцент върху национализма като единствено спасително решение за европейската цивилизация и бялата раса като цяло“.
Организаторите на Луковмарш обичат да казват, че не са нео-нацисти, а съвсем безобидни „патриоти”. Но нима вече на всички ни не е напълно ясно в какво се изразява на практика идеологията на “родолюбците” с факлите? Последното й проявление се случи на 14.02.2012, когато нашият съгражданин, поет и журналист, Христо Христов, бе жестоко пребит пред дома си от група агресивни скинари с нацистки убеждения (справка тук http://stopnazi-bg.org/declarations/94-2012-02-15-21-25-53). Нападенията и побоищата над роми, ЛГБТ и леви активисти, чужденци и др. от страна на скинари са ежедневие, срещу което сме протестирали неведнъж. Ако не заявим ясно позицията си срещу всякакви проявления на нацизъм и расизъм в страната ни, ние се превръщаме в тихи съучастници на грозните им престъпления.
Фашизираните убеждения на организаторите са очевидни, а дълбоко притеснителен е фактът, че Луков марш е метастазирал на ниво местна власт - Ангел Джамбазки от националистическата формация ВМРО е общински съветник в Столична община. Дали този факт има някаква връзка с многогодишното и днешното толериране на Луков Марш от страна на общината!? Луков Марш ще се проведе за девета поредна година, въпреки че законовата рамка е съвършено ясна: не може да се разпространяват нацистки идеи, символи и пропаганда на публични места. (чл. 12, ал. 2, т. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите и по чл. 162, ал. 1 и ал. 3 от Наказателния кодекс). Още по-тревожното е, че маршът ще се проведе след като общината клекна пред шантажа на неонацистките лумпени за безредици по улиците на столицата. Излиза, че местната власт толерира кресливата агресия, потъпквайки основни демократични ценности.
Докога нашата европейска столица доброволно ще предоставя улиците си на расисти и неонацисти? От нас зависи да защитим града си, достойнството и сигурността на неговите жители. Когато нападнат един, нео-нацистите нападат всички. Да кажем: не на свастиките по улиците ни, не на нацистките факелни шествия в града ни, не на пропагандата на отровни идеологии сред децата ни! Бездействието е равно на съдействие.